От „анонимното“ училище Алеко Константинов до шедьовъра на Светослав Грозев – по стъпките на пловдивския Баухаус

Лекции, филми и дискуии отбелязаха 100-годишния юбилей на легендарната немска школа в Пловдив

Единственият българин, свързан директно с Баухаус е пловдивчанката Мара Учкунова

Разширен четиридневен уикенд отбеляза 100-годишнината на легендарната немска школа Баухаус в Пловдив. Поредица интересни филми от архива на „Баухаус“ и съвременни интерпретации на автентични изпълнения от училището по изкуства, лекция, обиколка и Беседка с групата „Български архитектурен модернизъм“ маркираха честването на юбилея в Европейската столица на културата. Събитието се организира от Гьоте-институт София.

Филмовата програма привлече над сто души в LUCKY Дом на киното, Club Fargo и artnewscafe. В петък любителите на киното гледаха документалния филм „Баухаус: Модел и мит“ в препълнена зала в LUCKY. В събота и неделя се проведоха и прожекции на любопитни филми, свързани с Баухаус архитектура, театър и дизайн в Club Fargo, а програмата бе закрита в понеделник в artnewscafe с експериментални видео арт прожекции.

Голям интерес имаше и към три събития на фондация „Български архитектурен модернизъм“. В събота историците на изкуството от организацията – Васил Макаринов и Теодор Караколев разказаха развитието на школата Баухаус от нейните корени в теченията от преди Първата световна война, търсещи обединяване на изкуството с занаятите и индустрията, до закриването ѝ от нацистите през 30-те години. На откритата лекция в LUCKY те разказаха за единствената българка, официално записана в регистрите на Баухаус – Мара Учкунова Оубьок. Тя учи текстил още в първите години на съществуването на школата. Историците подчертаха голямото влияние, което Баухаус има върху други течения в изкуството – не само в архитектурата, където то е най-популярно. Архитектурата всъщност там се изучава за много кратък период – чак след 1927 година, а училището се закрива през 1933 година, коментираха те. В същото време лекторите очертаха и контекстът, в който се развива школата и това, че извън нея се случват много други модерни течения, които тогава са се развивали извън Баухаус, но днес свързваме с това течение – свързани с архитектура, изкуство, типография, плакати и др.

Васил Макаринов разказа и подробно историята на няколко българи, които свързваме с течението Баухаус, макар и те да не са учили там. Днес най-много се свързват имената на Николай Дюлгеров – който е художник и архитект от Кюстендил, но почти целия си живот прекарва в Италия. Другият българин свързан с Баухаус е сливенецът Захари Илиев, който бе популяризиран преди години в Сливен като „Завършилият в Баухаус архитект“, но всъщност от фондация „Български архитектурен модернизъм“ са открили точния период на неговото следване в Германия – но в Мюнхен, където именно се дипломира Илиев. В същото време той обаче твори в изключително модерен стил, свързан с Баухаус движението и неговите творения могат да се причислят към тази стилистика. От гледна точка на интериорния дизайн бяха направени паралели и с други творби – например стол, проектиран от пловдивския архитект Христо Пеев за Дома на изкуствата и печата (днес Радио Пловдив), напомня изключително много за модерният тръбен стол на възпитаника на Баухаус Марсел Бройер.

В неделя „Български архитектурен модернизъм“ предложи кратка разходка из модерни сгради в по-непозната част на Пловдив. Разходката, вдъхновена и от Алтернативната карта на „Отворени изкуства“ и маршрутът „Баухаус“, премина през няколко гради, включени в проекта на галерия Сариев и арх. Владислав Костадинов и студио „8 1/2“. Повечето от сградите обаче бяха по-неглижирани и непознати. Разходката с над 30 любители на историята и архитектурата премина от LUCKY Дом на киното по улица „Виктор Юго“. Там пловдивчани и гости от други градове, дошли специално за събитието, разгледаха сгради на Боян Чинков и Христо Пеев.

Водещите разходката историци насочиха внимание и към училище „Алеко Константинов“, което впечатлява с някои интересни решения, като полуцилиндричния обем на стълбището към двора, разделението на сегменти на някои прозорци и разработената по специфичен начин мазилка. Това е една от най-красивите пловдивски обществени сгради и трябва да научим всички детайли от нейната история, коментираха от фондация „Български архитектурен модернизъм“. В момента не е напълно уточнена нито точната година на нейното построяване, не се знае и нейният архитект.

Разходката след това премина по улица „Съгласие“ и къща с интересни форми, която се приписва на арх. Светослав Грозев с интересни триъгълни еркери до един от големите пловдивски архитектурни шедьоври – домът на Каишеви, също проектиран от Грозев.

Финалът на разходката бе пред слабо позната сграда, проектирана от архитект Асен Семов в съседство с шедьовъра на Грозев. Там се обърна внимание на спецификите на модерната архитектура, като липсата на декорация и разработването на обемите, което е особено интересно в тази сграда, тъй като е много рано проектирана – през 1929 година, когато в България модерното движение тепърва набира скорост.

В понеделник artnews café стана домакин на ново издание на Беседка за града. Години след началото на инициативата, отново свързана с фондация „Отворени изкуства“ и архитектурното Студио 8 1/2 и арх. Владислав Костадинов, темата отново бе модерната архитектура. Катрин Сариева припомни историята на Беседките, идеята за Алтернативната карта и фактът, че много сгради вече са в доста променен вид оттогава.

В тази насока бе и самата презентация на Васил Макаринов и Теодор Караколев. Те показаха много модерни сгради, които са или напълно разрушени – дали през соц-периода, дали след това, някои по-познати, други не толкова, както и някои, в които са правени по-малки намеси, но изключително неприятни за архитектурната ценност на сградите – като унищожаването на автентичните метални дограми на Гимназията по дървообработване или ремонта на Стайновата къща на Таксим тепе.

Архитектите – гости на беседката предложиха работа в посока опазване на съществуващите все още сгради, чрез декларирането им за културни ценности или по други канали, така че това наследство да бъде опазено и добре съхранено за поколенията.

Снимки Милена Иванова и Георги Матов